Строеж на основи и конструкции, изграждане на основи, изграждане носещи стени и конструкции, полагане на бетон, армировка, конструкции на покриви и огради, бетонови площадки, Фундаментни плочи , зидария, редене на павета, укрепване на терен, изкопни дейности, дренаж, подложен бетон, геотекстил и др
Преди започване на работата, трябва да се провери дали в земята има проводи (водопровод, канализация, електропроводи, телекомуникации и др.), които не трябва да се повредят при копаене. Всъщност, те трябва да се установят и да се прегледа целия парцел и околността. Изкопните работи могат да нарушат баланса на почвата и да предизвикат свлачища или срутвания. Съставът на земята също е много важен заради избора на механизация, която ще се използва.
Изборът на типа фундамент се влияе изключително от вида и носещата способност на терена. Ако носимоспособността е подходяща, може да се избере една от съществуващите, при което трябва да се вземе предвид дълбочината на замръзване на почвата (50-100 cm). Ако почвата е с по-ниска носеща способност, основно се избира фундаментната плоча поради по-малките контактни повърхности и по-ниското налягане.
Има начини за увеличаване на носещата способност на почвата. Може да се уплътни механично, тоест да се компресира, да се отстрани повърхностният слой, за да се достигне твърда основа, да се понижи нивото на подпочвените води или да се инжектира почвата. Разбира се, има и още, но най-важното е почвата да се стабилизира. Ако не остане нищо друго, за да се избегне опасността от движение на почвата, може да се направят дълбоки основи, тоест да се избият пилоти до здрава основа и да се направи фундамент върху тях.
Всяка основа, независимо от височината на подпочвените води, трябва да бъде защитена с хидроизолация. Ако се прави фундаментната плоча, под нея трябва да се бетонира основата, а при точкови или лентови основи се бетонира върху тях. Много е важно хидроизолацията никъде да не е прекъсвана, да е от "цяло парче", защото само по този начин може да се предотврати проникването на вода в основата, а с това и в сградата. Често се случва свързването на вертикалната и хоризонталната хидроизолация да не е добре направено и след това влагата влиза отдолу и през конструкцията. Самата хидроизолация трябва да бъде защитена от механични повреди, които могат да възникнат при засипване с почва след строителство или при естествено слягане. В допълнение към хидроизолацията, около основата трябва да бъде осигурен дренаж, който ще позволи на водата да се оттича далеч от сградата.
Строителите често предупреждават, че ситуацията на строителната площадка трябва внимателно да се следи и контролира всеки ден и че всички решения трябва да се вземат само след консултация и сътрудничество с експерти от определени профили, тъй като всички работи в началните етапи на строителство са от решаващо значение за качеството , издръжливост и дълготрайност.
Фундаментът може да бъде плитък или дълбок, а самите основи според геометричната форма - лентови, точкови или под формата на плоча. Ако основата е плитка, натоварването на обекта се прехвърля върху повърхността на земята, а при дълбоките основи гравитацията пренася натоварването в дълбочината, върху здрава почва, която има достатъчна носеща способност.
Точковите основи са такава конструкция, че дават възможност за прехвърляне на товари към определени точки. Такива конструктивни опори са например стълбове или подобни елементи, като стълбища, комини или далекопроводи. Основното условие за такава основа е твърда почва и да няма опасност от срутване. Точковите основи се правят директно в строителния изкоп върху добре подготвена основа. Когато изкопът се запълни, върху такива основи се правят колони, подсилени с вертикална армировка и стоманени плочи. В точковия фундамент могат да се оставят и дупки (куха основа), в които впоследствие се поставят сглобяеми колони, които се заливат с бетон.
При лентовите (поясни) основи, тежестта се пренася от поясните конструктивни елементи (стени) върху земята вертикално и хоризонтално. Изработени са от напречно поставена армировка и бетон. Задачата на армировката е да укрепи основата и да предотврати напукване, което може да възникне поради неравномерно слягане на почвата.
Гредите се използват рядко и то само когато почвата е толкова слаба, че не могат да се направят дори точкови основи. Основите греди пренасят натоварването от колоните към земята. В този случай гредите се натоварват все едно са точкови основи и носят тежестта линейно, сякаш са поясни основи.
По правило фундаментните плочи се използват винаги за по-големи и по-взискателни обекти. Този метод на фундамент се използва все по-често за фамилни къщи, особено когато става въпрос за нестабилен терен. Фундаментната плоча не позволява неравномерно слягане, а напрежението под самата основа се намалява.
Фундаментните плочи се изработват с различни дебелини на сечението, но за фамилни къщи обикновено се използват една плоча и една дебелина. При определяне на дебелината на основата или на фундаментната плоча се взема предвид натоварването на сградата, носещата способност и вида на бетона.
В случаите, когато почвата е много слаба и нестабилна, се използва дълбока основа, която може да достигне здрава почва по-дълбоко под повърхността. Такива лошо носещи терени най-често са глина или пясък. Дълбоките основи се изграждат от пилоти, тоест стълбове, които могат да бъдат направени от дърво, стомана или бетон, а също така са направени от тръби, които са запълнени с инертни материали. Изборът на вида на пилотите зависи от няколко фактора, най-важните от които са необходимата дълбочина, големината на обекта, наличната механизация и други подобни. Има и различни пилоти - пробити, ляти, стоящи, висящи, коси, CFA, мега и др.
Както при всяка друга конструкция, първо се прави проект за изпълнение. Проектът на фундаментната плоча се базира на полученото инженерно-геоложко изследване и се състои от няколко плана и чертежи. Първият е архитектурният план на фундаментната плоча, който показва размерите, дебелината, видовете слоеве под плочата, от топло до хидроизолация и евентуално тампони. Чертежи на армировка, монтаж и пробиване също са част от проекта. Плановете трябва да съдържат и количествена сметка, тоест списъци на материали и строително-занаятчийски работи. Всеки такъв проект се прави само за едно конкретно съоръжение и трябва да съдържа всички конкретни данни и информация за условията и местоположението. Чертежите за пробиви са много важни, защото трябва да бъдат маркирани подробно и точно позиционирани, с отбелязане размери на защитните тръби и изходните точки под плочата. При всички случаи, проектът на фундаментната плоча трябва да бъде съгласуван с други части от конструкцията на сградата.
Преди започване на строителството ръководителят на строителната площадка регистрира всички участници в работата. Мястото се обозначена със строителни дъски и се огражда. Въз основа на проекта за разрешение за строеж геодезистът измерва размерите, тоест маркира ширината и височината на обекта. Преди началото на изкопа на строителната яма се монтират строителни профили.
Когато се отбележат границите на сградата, започва изкопаването на строителната яма. Едновременно с това, когато се отстрани повърхностната почва, започва определеният от плана изкоп. При лошо носещ терен се извършва по-дълбок изкоп до достигане на твърда повърхност. След това изкопаната земя се извозва на депо, освен ако в плана не е посочено друго.
За да могат всички работи да се извършват по-лесно и точно по план, дъното на фундаментната яма се изравнява и уплътнява. Изравняване и уплътняване не са необходими, ако почвата вече е такава. Ако има нужда, добавете почва или направете тампон. Основата трябва да има определен наклон, така че водата да тече естествено под фундаментната плоча.
На дъното на фундаментната яма, преди поставяне на изолацията се полагат защитни тръби, в които са разположени инсталациите и се заливат с бетон, така че да бъдат защитени от натиска, упражняван от сградата.
Инсталациите, които се полагат в хоризонтално положение под фундаментната плоча, трябва да бъдат свързани и вертикално с тези в сградата на специално определени места, които проектантът определя предварително в плана и в чертежите. Тези места се наричат пробиви и тяхното точно позициониране е много важно, тъй като последващи промени не са възможни.
Правилно монтираният дренаж има за задача да отвежда атмосферните и подземните води от съоръжението. Методът на дренаж зависи от характеристиките на почвата и формата на изкопа. Може да се направи и за оттичане на дъждовна вода през отводна тръба, канал или шина в резервоар или обществени канали.
Някои от многото видове геотекстил се поставят под цялата повърхност на сградата, с два метра по-широки и по-дълги от отбелязаните размери. Неговата роля е да отделя топлоизолацията от терена, като същевременно позволява естественото изпаряване на водата и газовете от земята.
Под фундаментната плоча се поставя и топлоизолация. Най-добрият материал за това е пенестото (порьозно) стъкло с подходящи характеристики, които го правят топлоизолиращо, антисеизмично и устойчиво на натиск. Поставя се бързо, като се нанася слой с дебелина 20-30 cm и се компресира с виброплоча.
Върху топлоизолационния тампон се поставя фолио, което разделя изолацията и бетона, като същевременно предотвратява изтичането на циментовото мляко в изолационния слой. След това се прави кофражът и бетонът се излива в този кофраж. Накрая бетонът се изравнява, така че следващият слой, хидроизолацията, да пасне максимално добре върху него.
Върху слоя подлежен бетон се полага хидроизолация, чиято основна задача е да предотврати проникването на вода в основата и по-нататък в самата сграда. Не се препоръчва поставянето на хидроизолация върху фундаментната плоча поради неизбежни пробиви, които могат да я пробият и нея. Водата лесно би преминала през хидроизолацията в основата и конструкцията и би причинила големи щети, особено ако е дървена.
Изливането на стоманобетонната фундаментна плоча започва с кофража, тоест монтажа на кофража точно според архитектурните проекти. Армировката се подрежда по плана за монтаж на армировката и се запълва с бетон. Горната повърхност на плочата се нивелира и изравнява. Има и вариант да се монтира малко по-широка плоча, за да е по-лесно около нея да се постави топлоизолацията.
В този случай, всъщност, топлоизолацията се полага около фундаментната плоча във фазата на кофража, а може да се добави и по-късно, чрез залепване. Тогава най-важна е дебелината на изолацията, за да може да се комбинира с хидроизолацията на цокъла около къщата.
